8 ene 2012, 23:12

Дар 

  Poesía » Otra
665 0 20

Дар

.......................................................

 

 

Преди да се препъне в мрежите на Сет,

притичвайки по вълнолома на словата,

по пясъчните дюни пише утрото куплет

и чака - да го прочетат децата,

 

а те - дълбаят в думите с премрежени очи,

отмятайки със зеници потребните си знаци

и молят своя бог да не мълчи,

и питат за душите си близнаци.

 

Издишват инстинктивно слънчевия прах.

Прибоят хвърля водния си зар.

Любов - за миг, за два - любовен крах

и чувството, че обичта е дар.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??