Дар
Дар
.......................................................
Преди да се препъне в мрежите на Сет,
притичвайки по вълнолома на словата,
по пясъчните дюни пише утрото куплет
и чака - да го прочетат децата,
а те - дълбаят в думите с премрежени очи,
отмятайки със зеници потребните си знаци
и молят своя бог да не мълчи,
и питат за душите си близнаци.
Издишват инстинктивно слънчевия прах.
Прибоят хвърля водния си зар.
Любов - за миг, за два - любовен крах
и чувството, че обичта е дар.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
!
