15 ene 2017, 11:09

Дар от вселената 

  Poesía » De amor
583 0 3

по заснежените склонове бягаш
някога скитница си била 
на чужди рицари 
които честта си дават
за бой
за правда 
нечия свобода
но сърцето им бавно изтича
по дъждовните улеи 

 

с цветята израсна
немирна
непокорна 
росата безкрайна 
намира покой в усмивката ти 
която се разпилява
на милиони малки
заострени частици
докато най-сетне срещнат 
своите звезди спътници 

 

планетите от своя страна
те повдигат на пиедестал 
но така е нормално 
вълните не пропускаха да те повикат 
като старогръцка богиня 
се извисяваш над мирното
просто население 
събличаш здрача от душите ни 
всяка сутрин 

 

в лицето на залези дълго очаквани
откриваш величествени 
сияйни прилики 
червено-розови 
пурпурни облаци 
извисяват се над самотата ми 

 

сънувам те
с отворени очи

© Just Danny Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??