Дар от вселената
по заснежените склонове бягаш
някога скитница си била
на чужди рицари
които честта си дават
за бой
за правда
нечия свобода
но сърцето им бавно изтича
по дъждовните улеи
с цветята израсна
немирна
непокорна
росата безкрайна
намира покой в усмивката ти
която се разпилява
на милиони малки
заострени частици
докато най-сетне срещнат
своите звезди спътници
планетите от своя страна
те повдигат на пиедестал
но така е нормално
вълните не пропускаха да те повикат
като старогръцка богиня
се извисяваш над мирното
просто население
събличаш здрача от душите ни
всяка сутрин
в лицето на залези дълго очаквани
откриваш величествени
сияйни прилики
червено-розови
пурпурни облаци
извисяват се над самотата ми
сънувам те
с отворени очи
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Just Danny Все права защищены
