Дарявам ти очите си блестящи,
в които радостта струи искряща.
Прозира любовта в тях всеотдайна.
Докрай пазѝ искрицата сияйна!
Дарявам ти усмивката омайна -
за теб цъфти, за никой не е тайна.
И нека тя деня ти да огрява,
сърцето ти с любов да разтопява.
Дарявам ти копринени милувки
и устни със рубинени целувки.
Те с дъх да те разпалват сладострастно
и тихо от любов да стенеш страстно.
Дарявам ти ръцете си - да галят
и всяко кътче в тебе да изгарят.
И огъня да палят на страстта ни,
да водят ни към мигове мечтани.
Дарявам ти и тръпнещото тяло -
за твоето жадуващо изцяло,
с реките разтопена жива лава,
извираща от пламнала жарава.
Дарявам ти душата си ранима -
оголена, пречистена, сломима...
Подслон й дай на скитницата блудна.
Тя спътница е твоя ранобудна.
Дарявам ти сърцето си любящо -
отдадено на теб е то, пламтящо.
Едно единствено е. Запазѝ го!
До твоето сърце ти съхранѝ го!
Веси_Еси (Еси)
© Еси Todos los derechos reservados