Дарявам ти себе си

Дарявам ти очите си блестящи,

в които радостта струи искряща.

Прозира любовта в тях всеотдайна.

Докрай пазѝ искрицата сияйна!

Дарявам ти усмивката омайна -

за теб цъфти, за никой не е тайна.

И нека тя деня ти да огрява,

сърцето ти с любов да разтопява.

Дарявам ти копринени милувки

и устни със рубинени целувки.

Те с дъх да те разпалват сладострастно

и тихо от любов да стенеш страстно.

Дарявам ти ръцете си - да галят

и всяко кътче в тебе да изгарят.

И огъня да палят на страстта ни,

да водят ни към мигове мечтани.

Дарявам ти и тръпнещото тяло -

за твоето жадуващо изцяло,

с реките разтопена жива лава,

извираща от пламнала жарава.

Дарявам ти душата си ранима -

оголена, пречистена, сломима...

Подслон й дай на скитницата блудна.

Тя спътница е твоя ранобудна.

Дарявам ти сърцето си любящо -

отдадено на теб е то, пламтящо.

Едно единствено е. Запазѝ го!

До твоето сърце ти съхранѝ го!

Веси_Еси (Еси)