Дъжд
За всичко е виновен този дъжд –
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли –
не от лъжи и „истински приятели“ –
това ще мине, знам го – та нали
на тез' игрички знам им правилата.
Боли от другото, което знам –
под тази кал остана всичко чисто.
Ще се науча да вирея там –
това е май Животът – грозна истина.
И всяка вредна глупава мечта
във локва се налага да удавя.
Ще свикна. Както с всичко досега.
Дъждът, а и животът продължават...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
