Marmadun (Таня Георгиева)
78 113
19.12.2018 г., 14:52 ч.

Дъжд 

  Поезия » Философска
725 4 4

За всичко е виновен този дъжд –
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли –
не от лъжи и „истински приятели“ –
това ще мине, знам го – та нали
на тез' игрички знам им правилата.
Боли от другото, което знам –
под тази кал остана всичко чисто.
Ще се науча да вирея там –
това е май Животът – грозна истина.
И всяка вредна глупава мечта
във локва се налага да удавя.
Ще свикна. Както с всичко досега.
Дъждът, а и животът продължават...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??