* * *
Добре съм, всичко е наред,
всеки път казвам така,
но душата вътре в мене,
тлее една голяма тъга.
Усмихвам се аз, но насила,
болката дълбока да прикрия.
Но как сълзите от очите си да скрия,
как кръвта от раните си да измия.
Как парчетата от разбитото сърце да събера,
как да запазя надеждата цяла.
Как като никой до мене няма,
съвсем сама съм сега,
без майка и баща, без близки,
без истински приятел, който да ме утеши,
който да ми даде кураж и подкрепа,
който да ме обича и уважава.
Но съм благодарна на Бог за това,
че ми изпрати двама братя,
които да ме пазят и защитават,
в трудни моменти да ми помагат.
Всичко за тях аз ще направя
и за нищо на света няма да ги изоставя.
Обичам ги много от все сърце
и затова ще се моля те да са добре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепи Петрова Todos los derechos reservados
