10.12.2015 г., 18:23

* * *

1.5K 0 10

Добре съм, всичко е наред,

всеки път казвам така,

но душата вътре в мене,

тлее една голяма тъга.

Усмихвам се аз, но насила,

болката дълбока да прикрия.

Но как сълзите от очите си да скрия,

как кръвта от раните си да измия.

Как парчетата от разбитото сърце да събера,

как да запазя надеждата цяла.

Как като никой до мене няма, 

съвсем сама съм сега,

без майка и баща, без близки, 

без истински приятел, който да ме утеши,

който да ми даде кураж и подкрепа,

който да ме обича и уважава.

Но съм благодарна на Бог за това,

че ми изпрати двама братя, 

които да ме пазят и защитават,

в трудни моменти да ми помагат.

Всичко за тях аз ще направя

и за нищо на света няма да ги изоставя.

Обичам ги много от все сърце

и затова ще се моля те да са добре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Натъжи ме, Пепи! Но и това, което имаш, не е малко! Благодарѝ на Бог за него, а за това, което искаш, се моли с вяра и търпение! Поздрави за искрените стихове!
  • Много искрено и чувствано!
  • Емоционална градация на душевна болка.Поздрав от мен!
  • "
    че ми изпрати двама братя,
    които да ме пазят и защитават,
    в трудни моменти да ми помагат.
    Всичко за тях аз ще направя
    и за нищо на света няма да ги изоставя.
    Обичам ги много от все сърце
    И затова ще се моля те да са добре"
    Поздрави!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря на всички оценили и коментирали моята скромна творба!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...