10 mar 2018, 17:23

Де да бях художник

  Poesía
900 0 1

Де да бях художник

своя свят да нарисувам

и с багрите на свойто въображение

космическите норми

да диктувам.

 

Мир във хаоса

да сътворявам,

безброй планетни форми,

звездни капчици наслагвам.

 

Комети огнестрелни да пътуват,

скачат през вселени

и системи неизмерни

- в различен цвят акварели.

 

Но, уви ръката четката изпусна

и от мечтания свят

живота се откъсна.

Черна линия го пресече

и като черна дупка,

вселената - платното ми отсече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...