Де да бях художник
своя свят да нарисувам
и с багрите на свойто въображение
космическите норми
да диктувам.
Мир във хаоса
да сътворявам,
безброй планетни форми,
звездни капчици наслагвам.
Комети огнестрелни да пътуват,
скачат през вселени
и системи неизмерни
- в различен цвят акварели.
Но, уви ръката четката изпусна
и от мечтания свят
живота се откъсна.
Черна линия го пресече
и като черна дупка,
вселената - платното ми отсече...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
