Де да бях художник
своя свят да нарисувам
и с багрите на свойто въображение
космическите норми
да диктувам.
Мир във хаоса
да сътворявам,
безброй планетни форми,
звездни капчици наслагвам.
Комети огнестрелни да пътуват,
скачат през вселени
и системи неизмерни
- в различен цвят акварели.
Но, уви ръката четката изпусна
и от мечтания свят
живота се откъсна.
Черна линия го пресече
и като черна дупка,
вселената - платното ми отсече...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
