25 ago 2013, 16:47

* * *

612 0 0

Потайна нощ прегръща пак града,

светкавица една разделя ни сега

и като слънце своята луна

не спирам да те търся по света...

 

А ти си там, а после тук,

за миг си с мен, а после с друг

и това е химия неповторима

с име на любов необозрима...

 

Затова не спирам да те искам,

в обятията мои те притискам

и уж отпивам чаша от страстта,

а жадна скита моята душа...

 

И щом денят открадне вечерта,

пиян събуждам се от самота,

с болки адски в натежалата глава,

дарени от уискито с тъга...

 

Усещам, всичко е било насън,

дочувам весел хорски звън,

отразен от моята тъга,

разбила на парченца любовта..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...