* * *
Потайна нощ прегръща пак града,
светкавица една разделя ни сега
и като слънце своята луна
не спирам да те търся по света...
А ти си там, а после тук,
за миг си с мен, а после с друг
и това е химия неповторима
с име на любов необозрима...
Затова не спирам да те искам,
в обятията мои те притискам
и уж отпивам чаша от страстта,
а жадна скита моята душа...
И щом денят открадне вечерта,
пиян събуждам се от самота,
с болки адски в натежалата глава,
дарени от уискито с тъга...
Усещам, всичко е било насън,
дочувам весел хорски звън,
отразен от моята тъга,
разбила на парченца любовта..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Дочев Всички права запазени