24 ene 2010, 16:22

Дебелият край на тоягата

  Poesía » Otra
649 0 0

Дебелият край на тоягата

 

... е повече от дебел.

Той е по-мъдър.

а май че и по-стар!

Другото е вятър и дим

от разпилени есенни дни,

от сухи и тъжни лица,

от мрачни и дребни листа.

Дните, листата, лицата

и... всичко до край

в дебелия е край.

Иначе не е опасно,

още повече пък страшно.

Тояга?

И да я няма,

пак си е край

- дебел и нелеп.

По глогината

всичко е алено

- зеленото си е отишло...

и “Светите Седмочисленици”

е вапцана в есенно злато...

Не че е на тоягата край,

ами е от дебелия край!

В онези просветни и жалки

петна, дето аленеят до кръв...

Другото пак е до кръв

във дебелия  край.

От мрамора – до играта,

и пързалката – слонче ръждясало...

пак ще се движим, юнга,

нали,

- по  морските океани - окаяни

и нищо, че не знаем

още за дебелото на края,

тоягата има край,

-         краят дебел и нелеп

и всичките, всички,

та и всичко – до края!

 

13.10.83

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...