Дебелият край на тоягата

... е повече от дебел.

Той е по-мъдър.

а май че и по-стар!

Другото е вятър и дим

от разпилени есенни дни,

от сухи и тъжни лица,

от мрачни и дребни листа.

Дните, листата, лицата

и... всичко до край

в дебелия е край.

Иначе не е опасно,

още повече пък страшно.

Тояга?

И да я няма,

пак си е край

- дебел и нелеп.

По глогината

всичко е алено

- зеленото си е отишло...

и “Светите Седмочисленици”

е вапцана в есенно злато...

Не че е на тоягата край,

ами е от дебелия край!

В онези просветни и жалки

петна, дето аленеят до кръв...

Другото пак е до кръв

във дебелия  край.

От мрамора – до играта,

и пързалката – слонче ръждясало...

пак ще се движим, юнга,

нали,

- по  морските океани - окаяни

и нищо, че не знаем

още за дебелото на края,

тоягата има край,

-         краят дебел и нелеп

и всичките, всички,

та и всичко – до края!

13.10.83