Jan 24, 2010, 4:22 PM

Дебелият край на тоягата

  Poetry » Other
652 0 0

Дебелият край на тоягата

 

... е повече от дебел.

Той е по-мъдър.

а май че и по-стар!

Другото е вятър и дим

от разпилени есенни дни,

от сухи и тъжни лица,

от мрачни и дребни листа.

Дните, листата, лицата

и... всичко до край

в дебелия е край.

Иначе не е опасно,

още повече пък страшно.

Тояга?

И да я няма,

пак си е край

- дебел и нелеп.

По глогината

всичко е алено

- зеленото си е отишло...

и “Светите Седмочисленици”

е вапцана в есенно злато...

Не че е на тоягата край,

ами е от дебелия край!

В онези просветни и жалки

петна, дето аленеят до кръв...

Другото пак е до кръв

във дебелия  край.

От мрамора – до играта,

и пързалката – слонче ръждясало...

пак ще се движим, юнга,

нали,

- по  морските океани - окаяни

и нищо, че не знаем

още за дебелото на края,

тоягата има край,

-         краят дебел и нелеп

и всичките, всички,

та и всичко – до края!

 

13.10.83

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...