Писна ми от злокобната агресия,
писна ми от празнотата в сърцата.
Нима забравиха даже децата,
за блясъка в очите... за веселбата.
Накъде отива днеска светът,
невръстни да се избиват децата.
Без да са вкусили капка живот,
вече сблъскват се с жестоката смърт.
Педя високи, парите си дават за дрога
и търкалят се после до шия в калта.
Нима идеалът за тях е това,
да бъдеш боклука в сметта.
И безцелно напреде вървят,
без да виждат, че даже нямат и път.
Хвалят се не с победа в живота,
а с това, че пресушили са поредната чаша.
Кой с кого е спал...
и кой през колко е преминал.
Милост и съчувствие не признават,
могат само да нараняват.
На културата ни днес се смеят,
за тях културно е да псуват.
Но знаете ли?... Смешно е това,
че ние ги наричаме деца!
© Владимир Петков Todos los derechos reservados