28 abr 2009, 18:12

Децата днес 

  Poesía
796 0 3

 

Писна ми от злокобната агресия,

писна ми от празнотата в сърцата.

Нима забравиха даже децата,

за блясъка в очите... за веселбата.

Накъде отива днеска светът,

невръстни да се избиват децата.

Без да са вкусили капка живот,

вече сблъскват се с жестоката смърт.

Педя високи, парите си дават за дрога

и търкалят се после до шия в калта.

Нима идеалът за тях е това,

да бъдеш боклука в сметта.

И безцелно напреде вървят,

без да виждат, че даже нямат и път.

Хвалят се не с победа в живота,

а с това, че пресушили са поредната чаша.

Кой с кого е спал...

и кой през колко е преминал.

Милост и съчувствие не признават,

могат само да нараняват.

На културата ни днес се смеят,

за тях културно е да псуват.

Но знаете ли?... Смешно е това,

че ние ги наричаме деца!

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изразено по възможно най-точния начин! Съгласна съм с всичко написано,не защото наблюдавам отстрани,а защото самата аз съм част от тази трагедия... Наистина всичко това е вярно,ценностната система на децата е толкова изкривена.И това е от части и заради медиите и заради интернет (ранната способност на децата да използват компютър е колкото полезна,толкова и вредна),но и заради примера и възпитанието,което им дават родителите.Мисля,че всичко идва от ранно детство,тогава,когато децата упорстват за нещо (което се случва почти постоянно) и тогава има два варианта : винаги да получават,това,което искат,заради "добрината" на родителите им или да бъдат смъмрени и никога да нямат възможност на избор.И двата варианта водят,до днешните проблеми.Едните стават твърде разглезени и мислят,че едва ли не могат да контролират света,а на другите им е писнало да живеят един скапан и скучен живот съставен от забрани... Затова смятам,че всичко трябва да е с мярка,да е по средата.
  • изцяло съм съгласен с теб... Дори и да искаме да не е така света, в който живеем ги прави такива.
  • Да! Смях през сълзи е това,но те са само едни объркани, уплашени деца.Как да изплуват и да видят светлината от помията, която ги залива от екрана, от вестниците и списанията, от наркодилърите и педофилите, които необеспокоявани ги дебнат от всеки ъгъл? Как нещастните родители да обяснят на децата си, че е недопустимо да се отнема човешки живот и да се причинява болка,че има много по-важни и вълнуващи неща от парите, след като филмите,а и игрите им, са пълни с "герои"-хладнокръвни убийци, а добрите и състрадателни хора са "загубеняци"? Бог да ни е на помощ и на нас и на децата ни!Поздравявам те за стиха и гражданската ти позиция!
Propuestas
: ??:??