21 sept 2011, 13:54

Децата на Бургас

  Poesía
2.9K 0 17

 

 

Избягаха. Дали ще се завърнат

при  шепотния пристан на Бургас?

Децата... Не, не могат да си тръгнат -

сърцата си оставиха при нас...

 

Живота си побраха в раковини,

следите разпиляха  се навред,

но всичките посоки след години

ще водят все към нашето море.

 

По пътя срещат много добрини,

катерят върхове и се усмихват,

но само тук, при нашите вълни,

душата им не е душа на скитник.

 

Бургаските сълзи са по-солени

след всяко отпътувало дете,

но всички стъпки, нейде разпилени,         

завръщат се по тези брегове...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...