Звездичка (Яна Вълчева) Звездичка (Яна Вълчева)
16 168
Sep 21, 2011, 1:54 PM

Децата на Бургас

  Poetry
2.9K 0 17

 

 

Избягаха. Дали ще се завърнат

при  шепотния пристан на Бургас?

Децата... Не, не могат да си тръгнат -

сърцата си оставиха при нас...

 

Живота си побраха в раковини,

следите разпиляха  се навред,

но всичките посоки след години

ще водят все към нашето море.

 

По пътя срещат много добрини,

катерят върхове и се усмихват,

но само тук, при нашите вълни,

душата им не е душа на скитник.

 

Бургаските сълзи са по-солени

след всяко отпътувало дете,

но всички стъпки, нейде разпилени,         

завръщат се по тези брегове...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0