Децата на Бургас
Избягаха. Дали ще се завърнат
при шепотния пристан на Бургас?
Децата... Не, не могат да си тръгнат -
сърцата си оставиха при нас...
Живота си побраха в раковини,
следите разпиляха се навред,
но всичките посоки след години
ще водят все към нашето море.
По пътя срещат много добрини,
катерят върхове и се усмихват,
но само тук, при нашите вълни,
душата им не е душа на скитник.
Бургаските сълзи са по-солени
след всяко отпътувало дете,
но всички стъпки, нейде разпилени,
завръщат се по тези брегове...
© Яна Вълчева All rights reserved.
