Децата на Бургас
Избягаха. Дали ще се завърнат
при шепотния пристан на Бургас?
Децата... Не, не могат да си тръгнат -
сърцата си оставиха при нас...
Живота си побраха в раковини,
следите разпиляха се навред,
но всичките посоки след години
ще водят все към нашето море.
По пътя срещат много добрини,
катерят върхове и се усмихват,
но само тук, при нашите вълни,
душата им не е душа на скитник.
Бургаските сълзи са по-солени
след всяко отпътувало дете,
но всички стъпки, нейде разпилени,
завръщат се по тези брегове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
