21.09.2011 г., 13:54

Децата на Бургас

2.9K 0 17

 

 

Избягаха. Дали ще се завърнат

при  шепотния пристан на Бургас?

Децата... Не, не могат да си тръгнат -

сърцата си оставиха при нас...

 

Живота си побраха в раковини,

следите разпиляха  се навред,

но всичките посоки след години

ще водят все към нашето море.

 

По пътя срещат много добрини,

катерят върхове и се усмихват,

но само тук, при нашите вълни,

душата им не е душа на скитник.

 

Бургаските сълзи са по-солени

след всяко отпътувало дете,

но всички стъпки, нейде разпилени,         

завръщат се по тези брегове...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...