Децата на града

Не ще забравим Вашите усмивки,

невинност сляпа останала без дъх

и първи трепети на пролетни въздишки

сред нас сте Вие и помни ви града.

И  Дунава тъгува от раздялата,

водите сини вече не текат,

че останахте във чуждата държава,

но Вие сте децата на града.

Душите Ви смирено сред нас прохождат

да търсят своя роден дом -

в бащина закрила и майчина тревога...

Намерете мир в отвъдния Ви кът.

Разпънати на кръст душите ни терзаят

и осмисляме далечния Ви път,

че ангели сте вий от Рая,

останете с нас до сетния ни дъх.