14.01.2010 г., 19:05

Децата на града

1.9K 0 0

Не ще забравим Вашите усмивки,

невинност сляпа останала без дъх

и първи трепети на пролетни въздишки

сред нас сте Вие и помни ви града.

 

 

И  Дунава тъгува от раздялата,

водите сини вече не текат,

че останахте във чуждата държава,

но Вие сте децата на града.

 

 

Душите Ви смирено сред нас прохождат

да търсят своя роден дом -

в бащина закрила и майчина тревога...

Намерете мир в отвъдния Ви кът.

 

 

Разпънати на кръст душите ни терзаят

и осмисляме далечния Ви път,

че ангели сте вий от Рая,

останете с нас до сетния ни дъх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...