Jan 14, 2010, 7:05 PM

Децата на града

  Poetry
1.9K 0 0

Не ще забравим Вашите усмивки,

невинност сляпа останала без дъх

и първи трепети на пролетни въздишки

сред нас сте Вие и помни ви града.

 

 

И  Дунава тъгува от раздялата,

водите сини вече не текат,

че останахте във чуждата държава,

но Вие сте децата на града.

 

 

Душите Ви смирено сред нас прохождат

да търсят своя роден дом -

в бащина закрила и майчина тревога...

Намерете мир в отвъдния Ви кът.

 

 

Разпънати на кръст душите ни терзаят

и осмисляме далечния Ви път,

че ангели сте вий от Рая,

останете с нас до сетния ни дъх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...