7 jun 2007, 22:36

Дежа ву

1.9K 0 16
И никой като тебе не прегръща.
И никой като тебе не целува.
Макар и да не искат да им връщам
подаръците. И не смятат колко струват.
Дори и планината друга среща,
в небето слънцето флиртува със луната.
Понякога дали за мен се сещаш
и търсиш ли ме в чужди, непознати?
Обратно часовете отброявам
с желанието за миг любовно дежа ву,
където теб да видя, се надявам.
Повиках те - ела... Дали ме чу?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Я виж! - някой ми се е ядосал,
    само че не се е изтипосал
    Милке, (или твоите производни)
    тук съм, пиша, чакайте подобни!
  • "И никой като тебе не прегръща!"
    Така си мислиш, но се заблуждаваш -
    защото просто мен не ме познаваш!

    Много хубаво стихотворение, Мая! Очарователно е!
    Замисля ме само този израз: че слънцето флиртува със луната. Двама флиртуват, когато се шегуват и усмихват един на друг в очите. А Луната и Слънцето в такава позиция никога не застават. Затова по-точно ми се струва "В небето Слънцето задиря се с Луната!"
    А може би и думичката "чужди" да се замени с "други" - защото тази, в която би могъл да те потърси, не би му била чужда!
  • на всички ви благодаря!
    p.s. Милке, липсваше ми!
  • "Обратно часовете отброявам
    с желанието за миг любовно дежа ву,"

    Прекрасен стих!
  • Дежа ву ли е, че отново чета прекрасен стих от теб!?
    Чудесна си, Майче!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...