И никой като тебе не прегръща. И никой като тебе не целува. Макар и да не искат да им връщам подаръците. И не смятат колко струват. Дори и планината друга среща, в небето слънцето флиртува със луната. Понякога дали за мен се сещаш и търсиш ли ме в чужди, непознати? Обратно часовете отброявам с желанието за миг любовно дежа ву, където теб да видя, се надявам. Повиках те - ела... Дали ме чу?
"И никой като тебе не прегръща!"
Така си мислиш, но се заблуждаваш -
защото просто мен не ме познаваш!
Много хубаво стихотворение, Мая! Очарователно е!
Замисля ме само този израз: че слънцето флиртува със луната. Двама флиртуват, когато се шегуват и усмихват един на друг в очите. А Луната и Слънцето в такава позиция никога не застават. Затова по-точно ми се струва "В небето Слънцето задиря се с Луната!"
А може би и думичката "чужди" да се замени с "други" - защото тази, в която би могъл да те потърси, не би му била чужда!
Поздрав! Вярно е. Отброяваме времето само за да стигнем до мига, запазил свежи чувствата. Дано да ни дари съдбата с повече такива мигове - опорни точки по земния ни път.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
само че не се е изтипосал
Милке, (или твоите производни)
тук съм, пиша, чакайте подобни!