7.06.2007 г., 22:36

Дежа ву

1.9K 0 16
И никой като тебе не прегръща.
И никой като тебе не целува.
Макар и да не искат да им връщам
подаръците. И не смятат колко струват.
Дори и планината друга среща,
в небето слънцето флиртува със луната.
Понякога дали за мен се сещаш
и търсиш ли ме в чужди, непознати?
Обратно часовете отброявам
с желанието за миг любовно дежа ву,
където теб да видя, се надявам.
Повиках те - ела... Дали ме чу?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Я виж! - някой ми се е ядосал,
    само че не се е изтипосал
    Милке, (или твоите производни)
    тук съм, пиша, чакайте подобни!
  • "И никой като тебе не прегръща!"
    Така си мислиш, но се заблуждаваш -
    защото просто мен не ме познаваш!

    Много хубаво стихотворение, Мая! Очарователно е!
    Замисля ме само този израз: че слънцето флиртува със луната. Двама флиртуват, когато се шегуват и усмихват един на друг в очите. А Луната и Слънцето в такава позиция никога не застават. Затова по-точно ми се струва "В небето Слънцето задиря се с Луната!"
    А може би и думичката "чужди" да се замени с "други" - защото тази, в която би могъл да те потърси, не би му била чужда!
  • на всички ви благодаря!
    p.s. Милке, липсваше ми!
  • "Обратно часовете отброявам
    с желанието за миг любовно дежа ву,"

    Прекрасен стих!
  • Дежа ву ли е, че отново чета прекрасен стих от теб!?
    Чудесна си, Майче!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...