А може ли някой да каже какво е „Действителност“?
Ръка на сърцето да сложи и каже: „Разбирам...“
Всичко е потънало в зловеща примитивност,
първичност дивашка, която душите раздира.
А не са времената на тояги и оръжия – камъни.
Ракети, танкове, свръх звукови самолети, химия,
атомни и други непознати нам бомби -камбани,
днес призовават и възпират на земята тия и ония.
Карнавално бесен, в сълзите си дави се света.
Какво сме ние – едно малко топче в броеницата
на безверната, богоохулна, нечовешка суета,
вплетено на тъмния, световен хаос в кълчищата.
Подир карнавала остават много и различни боклуци,
а политиката устройва карнавал, след карнавал
и ние сме микрончета много дребни душици.
Подсъзнателно това всечи обречен е разбрал.
Истината е, че не трябва да правим боклуци,
да ги продаваме на грам, килограм и на тон,
защото суетните, подли и безбожни душици
печелят от това пари, богатства, власт и трон.
За тях е от полза ние помежду си да се избием,
защитавайки една, или друга зли политики.
Ръцете си те в нашата собствена кръв ще измият,
защото са еднакво безбожни и лика – прилика.
Не призовавам: „До кръв...!“, а крещя: „Без кръв...“,
защото в очите ни гледат очите на децата ни.
Те никога няма да разберат, вярват и простят
това, че отнехме душите, чувствата, сърцата им...
26 02 2016
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados