27 feb 2020, 0:19

Действителност

  Poesía
784 0 0

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

 

А може ли някой да каже какво е „Действителност“?
Ръка на сърцето да сложи и каже: „Разбирам...“
Всичко е потънало в зловеща примитивност,
първичност дивашка, която душите раздира.

 

А не са времената на тояги и оръжия – камъни.
Ракети, танкове, свръх звукови самолети, химия,
атомни и други непознати нам бомби -камбани,
днес призовават и възпират на земята тия и ония.

 

Карнавално бесен, в сълзите си дави се света.
Какво сме ние – едно малко топче в броеницата
на безверната, богоохулна, нечовешка суета,
вплетено на тъмния, световен хаос в кълчищата.

 

Подир карнавала остават много и различни боклуци,
а политиката устройва карнавал, след карнавал
и ние сме микрончета много дребни душици.
Подсъзнателно това всечи обречен е разбрал.

 

Истината е, че не трябва да правим боклуци,
да ги продаваме на грам, килограм и на тон,
защото суетните, подли и безбожни душици
печелят от това пари, богатства, власт и трон.

 

За тях е от полза ние помежду си да се избием,
защитавайки една, или друга зли политики.
Ръцете си те в нашата собствена кръв ще измият,
защото са еднакво безбожни и лика – прилика.

 

Не призовавам: „До кръв...!“, а крещя: „Без кръв...“,
защото в очите ни гледат очите на децата ни.
Те никога няма да разберат, вярват и простят
това, че отнехме душите, чувствата, сърцата им...

 

26 02 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...