2 dic 2006, 0:57

Делфинче

  Poesía
1.4K 0 12
Делфинче

Излита високо, в дъга,
и е толкова бляскаво,
в очите запалва заря
и обича, и палаво
играе, разплисква вода.
Но понякога... тъжно е,
усеща в сърцето зова
на безкрая, на рифове,
където да среща зора,
да танцува със приливи.
Свободно и пълно с мечти
е в съня си делфинчето,
пробужда любов и блести
във басейна през дните си.
То знае неземен език
и разчита душите ни...
Тайно, в нощ без луна
ще дари свободата му
нежна детска ръка –
да изкупи вината ни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...