2.12.2006 г., 0:57 ч.

Делфинче 

  Поезия
1213 0 12
Делфинче

Излита високо, в дъга,
и е толкова бляскаво,
в очите запалва заря
и обича, и палаво
играе, разплисква вода.
Но понякога... тъжно е,
усеща в сърцето зова
на безкрая, на рифове,
където да среща зора,
да танцува със приливи.
Свободно и пълно с мечти
е в съня си делфинчето,
пробужда любов и блести
във басейна през дните си.
То знае неземен език
и разчита душите ни...
Тайно, в нощ без луна
ще дари свободата му
нежна детска ръка –
да изкупи вината ни...

© Доли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??