6 nov 2014, 12:25

Делфините

  Poesía » Otra
588 0 0

 

Делфините

 

Вятърът размятал бе водата,

бяха лунни кратери- вълните...

Оживели сякаш и от далнината

бяха залюлени чак гърдите:

 

мощните гърди на Океана...

Гонеха се гъвкави делфини,

пръскаха, обливаха се с пяна:

гордите деца на тия сини,

 

вечно все размятани простори...

... Скрият се за малко във водата,

свределно обърнат се нагоре

и така подскачат, че дъгата

 

дето плавно, палаво опишат,

толкова по детски е безгрижна,

тъй наивно радват се че дишат

леки във играта и подвижни,

 

че неволно: просто им завидиш!...

... Детската си възраст пожелаеш,

ала схванеш с болка, че завинаги:

си забравил детски да играеш!...

 

Коста Качев,

някога в Океана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...