6.11.2014 г., 12:25

Делфините

583 0 0

 

Делфините

 

Вятърът размятал бе водата,

бяха лунни кратери- вълните...

Оживели сякаш и от далнината

бяха залюлени чак гърдите:

 

мощните гърди на Океана...

Гонеха се гъвкави делфини,

пръскаха, обливаха се с пяна:

гордите деца на тия сини,

 

вечно все размятани простори...

... Скрият се за малко във водата,

свределно обърнат се нагоре

и така подскачат, че дъгата

 

дето плавно, палаво опишат,

толкова по детски е безгрижна,

тъй наивно радват се че дишат

леки във играта и подвижни,

 

че неволно: просто им завидиш!...

... Детската си възраст пожелаеш,

ала схванеш с болка, че завинаги:

си забравил детски да играеш!...

 

Коста Качев,

някога в Океана

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...