Делфините
Вятърът размятал бе водата,
бяха лунни кратери- вълните...
Оживели сякаш и от далнината
бяха залюлени чак гърдите:
мощните гърди на Океана...
Гонеха се гъвкави делфини,
пръскаха, обливаха се с пяна:
гордите деца на тия сини,
вечно все размятани простори...
... Скрият се за малко във водата,
свределно обърнат се нагоре
и така подскачат, че дъгата
дето плавно, палаво опишат,
толкова по детски е безгрижна,
тъй наивно радват се че дишат
леки във играта и подвижни,
че неволно: просто им завидиш!...
... Детската си възраст пожелаеш,
ала схванеш с болка, че завинаги:
си забравил детски да играеш!...
Коста Качев,
някога в Океана
© Коста Качев Всички права запазени