3 jul 2012, 12:38  

Демон 

  Poesía
594 0 2

Щом погледът ми в теб се спре

Усещам демонското как се ражда

Като лавина похот в мен расте

Асмодий плътски помисли изгражда

миг по миг изгаря в мене жажда

тялото ти дозата ми да даде

 

Лъст превзема ме и ме гори

Да спра опитвам но не мога

Във мислите единствено си ти

Желая те... желая те за Бога

Без глас крещя до изнемога

Отдай ми се и с мен бъди

 

Искам кожата ти да раздирам

Със пръсти впити във плътта

Дъха ти жадно да изпивам

С език да вкусвам от страстта

Тъй вплетени да имам аз властта

Белези горещи да оставям

 

А ти - покорна и смирена

Отдадена потънала в екстаз

От болка сладострастна упоена

Да хапя молиш с трепнещ глас

В усмивка свивам устни аз –

Дяволска зловеща изкривена

 

И в този сън си те представям - 

лежиш до мен употребена

и как самотна те оставям

излъгана измамена и наранена

и че душата твоя заледена

робиня е която притежавам

 

Но винаги раненият съм аз...

© Георги Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??