Няма жив човек видял Невидимите.

И нямам думи да представя Ситите,

Но една история ще ви разкажа,

Която всеки трябва да познава.

Преди хиляди години златни

Девет галеона от Тях прелетяли.

Над Атлантида бавно се понесли Те

И Тяхна мощ посели върху живите.

Без лик, без душа и форма,

Те разпространили своя догма.

Но дошла вещица знатна от Ада

И провъзгласила име си Мидара.

С коса сребърна като Лунния сърп,

Тя заляла Небето в мъка и скръб.

Безсилни срещу нейния меч – Дара,

Те всички приели я  Господарка.

Никой не намирал начин как

Живота и да махне със един замах.

Дошъл Демон. Меча си извадил

И Мидара обратно запратил!

Така Демон помогнал на братята си,

Така Той освободил земята си –

От мрака останала светлината,

От смъртта запалил се живота.

Нови времена за всички настъпили,

Но Демоните там си си останали –

В Небето – високо, над Изгубения Град

Там те живеят още, брат до Брат.