4.10.2013 г., 22:31

Демони

558 0 1

Няма жив човек видял Невидимите.

И нямам думи да представя Ситите,

Но една история ще ви разкажа,

Която всеки трябва да познава.

 

Преди хиляди години златни

Девет галеона от Тях прелетяли.

Над Атлантида бавно се понесли Те

И Тяхна мощ посели върху живите.

 

Без лик, без душа и форма,

Те разпространили своя догма.

Но дошла вещица знатна от Ада

И провъзгласила име си Мидара.

 

С коса сребърна като Лунния сърп,

Тя заляла Небето в мъка и скръб.

Безсилни срещу нейния мечДара,

Те всички приели я  Господарка.

 

Никой не намирал начин как

Живота и да махне със един замах.

Дошъл Демон. Меча си извадил

И Мидара обратно запратил!

 

Така Демон помогнал на братята си,

Така Той освободил земята си

От мрака останала светлината,

От смъртта запалил се живота.

 

Нови времена за всички настъпили,

Но Демоните там си си останали

В Небетовисоко, над Изгубения Град

Там те живеят още, брат до Брат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кейтлин А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поднесено като приказка, но в приказките има мъдрост и послание....Харесах и разбрах!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...