Демони

9 abr 2010, 18:42

Poesía » De amor

433 0 3

Демони

Въображението ми изневери, мисълта ми избяга,

а споменът се завърна и всичко живо в мен за миг унищожи,

всичко на прах стана,

тъжна сивота и бели сълзи.

Демонът като черна вещица в съзнанието ми се промъкна

и зла магия ми направи, омагьоса ме за цял живот...

Ооо, нещастие, тежката пелерина на тъгата непрестанна

все да нося така ме наказа,

така ме уби без пръста си да мръдне злата вещица сиротна...

и не ще никога радостта да ми върне –

тя забранен плод е вече за мен

далеч от моите очи, от моето омагьосано сърце...

стои далеч...

....и ще гасне една светлина, един огън ден по ден,

но ти няма да го забравиш, защото вече се опари,

защото те заболя, защото се справи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.