22 jul 2007, 17:12

Демонът така и не посмя 

  Poesía
771 0 10

  Демонът така и не посмя
  в сърцето си да зърне светлината,
  просто го прокле на самота
  и той завинаги потъна в тъмнината.
                                                                                            

  Зажадня единствено за мъст,
  на хората, щастливите, завиди
  и с загадъчна усмивка и със злъч
  плана си коварен нов измисли.
                                                                                                 

  Дори безжалостно нахока любовта,
  нали никога не беше я усетил,
  вярно, че задоволяваше първичността,
  но това е друго, просто механичност.

  И успя да покори безброй тълпи,
  тез, жадните за власт и за печалба,
  но другите с души като светци,
  те титани са пред него с крепка вяра.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??