Демонът така и не посмя
Демонът така и не посмя
в сърцето си да зърне светлината,
просто го прокле на самота
и той завинаги потъна в тъмнината.
Зажадня единствено за мъст,
на хората, щастливите, завиди
и с загадъчна усмивка и със злъч
плана си коварен нов измисли.
Дори безжалостно нахока любовта,
нали никога не беше я усетил,
вярно, че задоволяваше първичността,
но това е друго, просто механичност.
И успя да покори безброй тълпи,
тез, жадните за власт и за печалба,
но другите с души като светци,
те титани са пред него с крепка вяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивето Всички права запазени
