5 sept 2007, 14:42

Демонът така и не запомни

  Poesía
1.1K 0 12
  Отминаха столетия с лета,
  които демонът така и не запомни,
  защото в тях той никога не срещна любовта,
  която във сърцето да го стопли.

  Какво от туй, че има приказно лице,
  това нима за нещо му помогна,
  щом жените му не струват нито цент,
  та те в душите си по-празни са дори от него.

  Да, вярно, има купища с пари,
  но нощем сам заспива в ада,
  eй, ти виждал ли си демон как тъжи?
  И той като човекът също страда.
    
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "
    Да, вярно, има купища с пари,
    но нощем сам заспива в ада,
    eй, ти виждал ли си демон как тъжи?
    И той като човекът също страда."


    Аплодисменти!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Дори повече от човека...Затова се опитва да ни завлече всичките.Да не страда сам...
  • !!!
    Изумяваш ме, момиче!
    Браво, Ивче!
    Прегръщам те!
  • Какво бих могъл да кажа, прекрасно
  • Браво!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...