16 mar 2007, 21:17

Ден

  Poesía
912 0 4
Самотен
изгубен
ден
там
някъде
сянка
сама
изгубена
душа
любов
няма
жалост
плаче
моето
сърце
няма
я
тя
единствената
тя
неповторимата
тя
всевластната
любов
няма
жалост
плаче
моето
сърце
на колене
аз
падам
пред
смъртта
моля
я
да
вземе
мен
да
свърши
се
и
този
ден

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вирус Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ако любовта отсега те води до отчаяние незнам как ще си след като ти разбият сърцето още няколко пъти. а може и най-накрая да срешнеш истинската, която да те напражи по добър човек. съгласна съм с Нели че трябва да четеш повече поезия

  • Още от сега ли ще умираш от любов!?
  • Наистина ти е поразмътена главицата, но на 18 ти е простено. Чети повече поезия!
  • Пишете ми коментарчета за да знам дали ви харесва това което ражда размътената ми главица Благодаря ви

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...