Mar 16, 2007, 9:17 PM

Ден

  Poetry
917 0 4
Самотен
изгубен
ден
там
някъде
сянка
сама
изгубена
душа
любов
няма
жалост
плаче
моето
сърце
няма
я
тя
единствената
тя
неповторимата
тя
всевластната
любов
няма
жалост
плаче
моето
сърце
на колене
аз
падам
пред
смъртта
моля
я
да
вземе
мен
да
свърши
се
и
този
ден

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вирус All rights reserved.

Comments

Comments

  • ако любовта отсега те води до отчаяние незнам как ще си след като ти разбият сърцето още няколко пъти. а може и най-накрая да срешнеш истинската, която да те напражи по добър човек. съгласна съм с Нели че трябва да четеш повече поезия

  • Още от сега ли ще умираш от любов!?
  • Наистина ти е поразмътена главицата, но на 18 ти е простено. Чети повече поезия!
  • Пишете ми коментарчета за да знам дали ви харесва това което ражда размътената ми главица Благодаря ви

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...