Mar 16, 2007, 9:17 PM

Ден

  Poetry
914 0 4
Самотен
изгубен
ден
там
някъде
сянка
сама
изгубена
душа
любов
няма
жалост
плаче
моето
сърце
няма
я
тя
единствената
тя
неповторимата
тя
всевластната
любов
няма
жалост
плаче
моето
сърце
на колене
аз
падам
пред
смъртта
моля
я
да
вземе
мен
да
свърши
се
и
този
ден

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вирус All rights reserved.

Comments

Comments

  • ако любовта отсега те води до отчаяние незнам как ще си след като ти разбият сърцето още няколко пъти. а може и най-накрая да срешнеш истинската, която да те напражи по добър човек. съгласна съм с Нели че трябва да четеш повече поезия

  • Още от сега ли ще умираш от любов!?
  • Наистина ти е поразмътена главицата, но на 18 ти е простено. Чети повече поезия!
  • Пишете ми коментарчета за да знам дали ви харесва това което ражда размътената ми главица Благодаря ви

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...