24 oct 2010, 19:27

Ден

  Poesía
1.2K 1 1

Разхождах се плавно сред своите мечти,

долавях шума на близките вълни.

Изгарях от желание да посрещна новия ден,

а лунна светлина докосваше сърцето в мен.

И все пак слънцето се появи

и с него новите блещукащи искри.

Цветята тихо-нежно шумоляха,

росни капки в чашка си наляха.

Отпиваха вкуса на тайнственото утро

и сънливо си прошепваха "Добрутро!"

Птичи песни приветстваха деня,

а аз спокойно продължавах да вървя.

Слънцето огря цялата земя,

прекоси гори, пустини и поля

и пак се спусна от другата страна,

готово да се появи при нас на сутринта.

Небето в розово се озари,

с изящни багри и земята то покри.

А след това отново се спусна нощта...

за да се усмихне утре на слънцето света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиза Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много мелодично и готино 6!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...