Разхождах се плавно сред своите мечти,

долавях шума на близките вълни.

Изгарях от желание да посрещна новия ден,

а лунна светлина докосваше сърцето в мен.

И все пак слънцето се появи

и с него новите блещукащи искри.

Цветята тихо-нежно шумоляха,

росни капки в чашка си наляха.

Отпиваха вкуса на тайнственото утро

и сънливо си прошепваха "Добрутро!"

Птичи песни приветстваха деня,

а аз спокойно продължавах да вървя.

Слънцето огря цялата земя,

прекоси гори, пустини и поля

и пак се спусна от другата страна,

готово да се появи при нас на сутринта.

Небето в розово се озари,

с изящни багри и земята то покри.

А след това отново се спусна нощта...

за да се усмихне утре на слънцето света.