24.10.2010 г., 19:27

Ден

1.2K 1 1

Разхождах се плавно сред своите мечти,

долавях шума на близките вълни.

Изгарях от желание да посрещна новия ден,

а лунна светлина докосваше сърцето в мен.

И все пак слънцето се появи

и с него новите блещукащи искри.

Цветята тихо-нежно шумоляха,

росни капки в чашка си наляха.

Отпиваха вкуса на тайнственото утро

и сънливо си прошепваха "Добрутро!"

Птичи песни приветстваха деня,

а аз спокойно продължавах да вървя.

Слънцето огря цялата земя,

прекоси гори, пустини и поля

и пак се спусна от другата страна,

готово да се появи при нас на сутринта.

Небето в розово се озари,

с изящни багри и земята то покри.

А след това отново се спусна нощта...

за да се усмихне утре на слънцето света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиза Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много мелодично и готино 6!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...