Oct 24, 2010, 7:27 PM

Ден

  Poetry
1.2K 1 1

Разхождах се плавно сред своите мечти,

долавях шума на близките вълни.

Изгарях от желание да посрещна новия ден,

а лунна светлина докосваше сърцето в мен.

И все пак слънцето се появи

и с него новите блещукащи искри.

Цветята тихо-нежно шумоляха,

росни капки в чашка си наляха.

Отпиваха вкуса на тайнственото утро

и сънливо си прошепваха "Добрутро!"

Птичи песни приветстваха деня,

а аз спокойно продължавах да вървя.

Слънцето огря цялата земя,

прекоси гори, пустини и поля

и пак се спусна от другата страна,

готово да се появи при нас на сутринта.

Небето в розово се озари,

с изящни багри и земята то покри.

А след това отново се спусна нощта...

за да се усмихне утре на слънцето света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиза All rights reserved.

Comments

Comments

  • много мелодично и готино 6!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...