Тя е слънчев лъч в твоите очи.
Горещ следобед в твоите гърди.
Така чакана, но и така презирана.
Като деня озарява тя твоите сетива
и жадуваш ти за нейния блян.
Танцуваш покрай светлини,
заслепен ходиш ти!
Милувки неизживени, прегръдки сами,
това са топлите вълни.
Чакаш я с трепет и възхищение,
но когато я дочакаш, се криеш под сенките.
Не това съвършенство съм Аз.
Аз съм Нощта!
Мека! Нежно се спускам вечерта.
Милиардите звезди са моите мечти.
Диво танцувам в нощните поли.
Опасно е всичко покрай мен,
внимавай да не бъдеш наранен!
От деня може да си възхитен,
но от нощта ще бъдеш удивен.
Тайнствено е всичко покрай мен.
Нощта, макар и мрачна, така красиво спи.
Не я подценявай ти!
Като мрак съм, но не е мрачно моето сърце.
Непокорна! Да!
От мрака ще си повален.
Не мисли, че няма да си заслепен.
Нощни пеперуди пърхат с крила.
А ти чакаш пак деня, но удивен си от нощта.
Чудатичка е тя!
© Фанка Фанкова Todos los derechos reservados