Тя е слънчев лъч в твоите очи.

Горещ следобед в твоите гърди.

Така чакана, но и така презирана.

Като деня озарява тя твоите сетива

и жадуваш ти за нейния блян.

Танцуваш покрай светлини,

заслепен ходиш ти!

Милувки неизживени, прегръдки сами,

това са топлите вълни.

Чакаш я с трепет и възхищение,

но когато я дочакаш, се криеш под сенките.

Не това съвършенство съм Аз.

Аз съм Нощта!

Мека! Нежно се спускам вечерта.

Милиардите звезди са моите мечти.

Диво танцувам в нощните поли.

Опасно е всичко покрай мен,

внимавай да не бъдеш наранен!

От деня може да си възхитен,

но от нощта ще бъдеш удивен.

Тайнствено е всичко покрай мен.

Нощта, макар и мрачна, така красиво спи.

Не я подценявай ти!

Като мрак съм, но не е мрачно моето сърце.

Непокорна! Да!

От мрака ще си повален.

Не мисли, че няма да си заслепен.

Нощни пеперуди пърхат с крила.

А ти чакаш пак деня, но удивен си от нощта.

Чудатичка е тя!