Да. Паднах. Всичко ме боли.
Мълчанието вече не е чуждо.
Очите ми крещят със сто сълзи,
аз имам от спокойствието нужда.
Не са ми нужни питащи въпроси -
защо, кога, къде, какво, нима...
Самозабравих се в полета боси,
които се нуждаят от коса.
Но не оная дето грозно грачи,
а тая дето откоси коси.
Човек от огледалото се плаши,
когато среща своите очи. ...