Тревожна утрин е.

И днес ще съм до нея.

И днес ще чакам знак за близост.

И днес ще искам да се влея в реки от къдрави коси,

понесъл над главата си тепсия

с душата си.

И днес това не ще се случи.

Ще прибера тепсията във скрина,

а после ще подиря таз душа изгубена

и морна

и ще си отида с нея.

Тогава там – във къща озарена,

сред очарован весел глъч,

загърбил го с престорена усмивка,

аз кротко ще зачакам утрето.

Утре,

което неизменно,

непременно

и надменно,

ще грейне пак

със свойта си тревожна утрин.