Ден обикновен
Тревожна утрин е.
И днес ще съм до нея.
И днес ще чакам знак за близост.
И днес ще искам да се влея в реки от къдрави коси,
понесъл над главата си тепсия
с душата си.
И днес това не ще се случи.
Ще прибера тепсията във скрина,
а после ще подиря таз душа изгубена
и морна
и ще си отида с нея.
Тогава там – във къща озарена,
сред очарован весел глъч,
загърбил го с престорена усмивка,
аз кротко ще зачакам утрето.
Утре,
което неизменно,
непременно
и надменно,
ще грейне пак
със свойта си тревожна утрин.
© Вънотрая All rights reserved.
...