странно как хората често казват че ще убият
малко време но истината е че се опитват да
убият безсмъртното
времето е това което ще убие
всички ни
времето е пушката която никога не
засича
то е слънцето превърнало се в червен
гигант
то е сянката следяща стъпките ти когато
настръхнеш сякаш някой е зад гърба ти
по тъмните улички
това са жълтите очи зад храстите
които никога не мигат и те наблюдават
точно в полунощ
това е влакът без машинист който се е впуснал
към теб
това е стенната картина на влак която пада върху
главата ти
това е звъненето на телефона ти и липсата на звън
от звънеца на входната ти врата..
времето е това от което си мислим че имаме достатъчно
но истината е че е много малко почти
никакво
то е перфектната лъжа
това са сивеещите мустаци на котката ти
това сме ние затворени в пясъчни часовници докато
сърцата ни изпомпват пясък
това е пространството между глава I и глава II
която може би е
празна
страница...
това е началото на края на тунела
...Земята превръщайки се в сиво петно
времето е когато мъж престава да гледа към телевизора
а телевизорът започва да гледа към зомби
това са животните които стават по-човечни от самото
човечество и общуват повече помежду си от него
това е моментът в който осъзнаваш че вътре в теб е
по-плашещо отколкото е навън
това е чудовището под леглото ти което е избягало
отключвайки звяра
в теб
това е когато избраните се сдобият с достатъчно
мъдрост за да казват истината дори когато
лъжат
това е специалната течност от която не можем да
отпием и не можем да замразим:
тя отпива от нас
капка по
капка
ден след ден
времето е като
лош сън
кошмар
от който не можем да се събудим
без значение колко пъти
умираме в него
докато не бъдем
призовани
© Jujashta Muha Todos los derechos reservados