13 dic 2017, 0:46

Ден след ден

  Poesía
488 0 0


                    странно как хората често казват че ще убият
                    малко време но истината е че се опитват да
                    убият безсмъртното

 

                    времето е това което ще убие
                    всички ни

 

                    времето е пушката която никога не
                    засича
                    то е слънцето превърнало се в червен
                    гигант
                    то е сянката следяща стъпките ти когато
                    настръхнеш сякаш някой е зад гърба ти
                    по тъмните улички
                    това са жълтите очи зад храстите
                    които никога не мигат и те наблюдават
                    точно в полунощ
                    това е влакът без машинист който се е впуснал
                    към теб
                    това е стенната картина на влак която пада върху
                    главата ти
                    това е звъненето на телефона ти и липсата на звън
                    от звънеца на входната ти врата..

 

                    времето е това от което си мислим че имаме достатъчно
                    но истината е че е много малко почти
                    никакво
                    то е перфектната лъжа
                    това са сивеещите мустаци на котката ти
                    това сме ние затворени в пясъчни часовници докато
                    сърцата ни изпомпват пясък
                    това е пространството между глава I и глава II
                    която може би е
                                           празна
                    страница...
                    това е началото на края на тунела

 

                    ...Земята превръщайки се в сиво петно
                    времето е когато мъж престава да гледа към телевизора
                    а телевизорът започва да гледа към зомби
                    това са животните които стават по-човечни от самото
                    човечество и общуват повече помежду си от него
                    това е моментът в който осъзнаваш че вътре в теб е
                    по-плашещо отколкото е навън
                    това е чудовището под леглото ти което е избягало
                    отключвайки звяра
                    в теб
                    това е когато избраните се сдобият с достатъчно
                    мъдрост за да казват истината дори когато
                    лъжат

 

                    това е специалната течност от която не можем да
                    отпием и не можем да замразим:
                    тя отпива от нас
                    капка по
                    капка
                    ден след ден

 

                    времето е като
                    лош сън
                    кошмар
                    от който не можем да се събудим
                    без значение колко пъти
                    умираме в него

 

                    докато не бъдем
                    призовани

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jujashta Muha Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...