13.12.2017 г., 0:46

Ден след ден

490 0 0


                    странно как хората често казват че ще убият
                    малко време но истината е че се опитват да
                    убият безсмъртното

 

                    времето е това което ще убие
                    всички ни

 

                    времето е пушката която никога не
                    засича
                    то е слънцето превърнало се в червен
                    гигант
                    то е сянката следяща стъпките ти когато
                    настръхнеш сякаш някой е зад гърба ти
                    по тъмните улички
                    това са жълтите очи зад храстите
                    които никога не мигат и те наблюдават
                    точно в полунощ
                    това е влакът без машинист който се е впуснал
                    към теб
                    това е стенната картина на влак която пада върху
                    главата ти
                    това е звъненето на телефона ти и липсата на звън
                    от звънеца на входната ти врата..

 

                    времето е това от което си мислим че имаме достатъчно
                    но истината е че е много малко почти
                    никакво
                    то е перфектната лъжа
                    това са сивеещите мустаци на котката ти
                    това сме ние затворени в пясъчни часовници докато
                    сърцата ни изпомпват пясък
                    това е пространството между глава I и глава II
                    която може би е
                                           празна
                    страница...
                    това е началото на края на тунела

 

                    ...Земята превръщайки се в сиво петно
                    времето е когато мъж престава да гледа към телевизора
                    а телевизорът започва да гледа към зомби
                    това са животните които стават по-човечни от самото
                    човечество и общуват повече помежду си от него
                    това е моментът в който осъзнаваш че вътре в теб е
                    по-плашещо отколкото е навън
                    това е чудовището под леглото ти което е избягало
                    отключвайки звяра
                    в теб
                    това е когато избраните се сдобият с достатъчно
                    мъдрост за да казват истината дори когато
                    лъжат

 

                    това е специалната течност от която не можем да
                    отпием и не можем да замразим:
                    тя отпива от нас
                    капка по
                    капка
                    ден след ден

 

                    времето е като
                    лош сън
                    кошмар
                    от който не можем да се събудим
                    без значение колко пъти
                    умираме в него

 

                    докато не бъдем
                    призовани

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jujashta Muha Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...